набрулвал

Речник на българския език

1. набрулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулвал е производна форма на набрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрулвал е производна форма на набрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набрулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набрулвал е производна форма на набрулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набрулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набрулвал е производна форма на набрулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).