набримчил съм

Речник на българския език

1. набримчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набримчил съм е производна форма на набримча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набримчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набримчил съм е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).