набримчило съм

Речник на българския език

1. набримчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набримчило съм е производна форма на набримча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. набримчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набримчило съм е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).