набримчило е

Речник на българския език

1. набримчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набримчило е е производна форма на набримча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набримчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набримчило е е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).