набримчило

Речник на българския език

1. набримчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набримчило е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набримчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набримчило е производна форма на набримча (мин. деят. св. прич. ср. р.).