набримчили

Речник на българския език

1. набримчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набримчили е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набримчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набримчили е производна форма на набримча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).