набримчил

Речник на българския език

1. набримчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набримчил е производна форма на набримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набримчил — мин. деят. св. прич. м. р.

набримчил е производна форма на набримча (мин. деят. св. прич. м. р.).