набримчело

Речник на българския език

1. набримчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набримчело е производна форма на набримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набримчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набримчело е производна форма на набримча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).