набримчела

Речник на българския език

1. набримчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набримчела е производна форма на набримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набримчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набримчела е производна форма на набримча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).