набрала

Речник на българския език

1. набрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрала е производна форма на набера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набрала е производна форма на набера (мин. деят. св. прич. ж. р.).