набрал

Речник на българския език

1. набрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набрал е производна форма на набера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набрал — мин. деят. св. прич. м. р.

набрал е производна форма на набера (мин. деят. св. прич. м. р.).