набозали

Речник на българския език

1. набозали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набозали е производна форма на набозая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набозали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набозали е производна форма на набозая се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).