набозавахте

Речник на българския език

1. набозавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набозавахте е производна форма на набозавам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набозавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набозавахте е производна форма на набозавам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).