набозавало

Речник на българския език

1. набозавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набозавало е производна форма на набозавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набозавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набозавало е производна форма на набозавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набозавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набозавало е производна форма на набозавам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набозавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набозавало е производна форма на набозавам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).