набозавал

Речник на българския език

1. набозавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набозавал е производна форма на набозавам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набозавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набозавал е производна форма на набозавам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набозавал — мин. деят. св. прич. м. р.

набозавал е производна форма на набозавам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набозавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набозавал е производна форма на набозавам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).