набляла е

Речник на българския език

1. набляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набляла е е производна форма на наблея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набляла е е производна форма на наблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).