набляла

Речник на българския език

1. набляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набляла е производна форма на наблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

набляла е производна форма на наблея (мин. деят. св. прич. ж. р.).