наблял

Речник на българския език

1. наблял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наблял е производна форма на наблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наблял — мин. деят. св. прич. м. р.

наблял е производна форма на наблея (мин. деят. св. прич. м. р.).