набля

Речник на българския език

1. набля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набля е производна форма на наблея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набля е производна форма на наблея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).