наблъскал си

Речник на българския език

1. наблъскал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наблъскал си е производна форма на наблъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наблъскал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наблъскал си е производна форма на наблъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наблъскал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наблъскал си е производна форма на наблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).