наблъскало

Речник на българския език

1. наблъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наблъскало е производна форма на наблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наблъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наблъскало е производна форма на наблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наблъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наблъскало е производна форма на наблъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наблъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наблъскало е производна форма на наблъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).