наблъскал

Речник на българския език

1. наблъскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наблъскал е производна форма на наблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наблъскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наблъскал е производна форма на наблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наблъскал — мин. деят. св. прич. м. р.

наблъскал е производна форма на наблъскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наблъскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наблъскал е производна форма на наблъскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).