наблели

Речник на българския език

1. наблели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наблели е производна форма на наблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наблели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наблели е производна форма на наблея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).