наблеело

Речник на българския език

1. наблеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наблеело е производна форма на наблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наблеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наблеело е производна форма на наблея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).