наблеели

Речник на българския език

1. наблеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наблеели е производна форма на наблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наблеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наблеели е производна форма на наблея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).