наблеел

Речник на българския език

1. наблеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наблеел е производна форма на наблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наблеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наблеел е производна форма на наблея (мин. деят. несв. прич. м. р.).