наблегнел

Речник на българския език

1. наблегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наблегнел е производна форма на наблегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наблегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наблегнел е производна форма на наблегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).