набичил си

Речник на българския език

1. набичил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набичил си е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набичил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набичил си е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).