набичило съм

Речник на българския език

1. набичило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набичило съм е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. набичило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набичило съм е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).