набичили

Речник на българския език

1. набичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набичили е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набичили е производна форма на набича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).