набичила е

Речник на българския език

1. набичила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичила е е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набичила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичила е е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).