набичил
1.
набичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
набичил
е производна форма
на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
набичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
набичил
е производна форма
на набича (мин. деят. св. прич. м. р.).