набичил

Речник на българския език

1. набичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичил е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набичил — мин. деят. св. прич. м. р.

набичил е производна форма на набича (мин. деят. св. прич. м. р.).