набичи

Речник на българския език

1. набичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набичи е производна форма на набича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набичи е производна форма на набича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набичи е производна форма на набича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. набичи — повелително наклонение, ед. ч.

набичи е производна форма на набича (повелително наклонение, ед. ч.).