набичела

Речник на българския език

1. набичела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичела е производна форма на набича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набичела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набичела е производна форма на набича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).