набичвахте

Речник на българския език

1. набичвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набичвахте е производна форма на набичвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набичвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набичвахте е производна форма на набичвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).