набичваха

Речник на българския език

1. набичваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набичваха е производна форма на набичвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набичваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набичваха е производна форма на набичвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).