набичвах

Речник на българския език

1. набичвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

набичвах е производна форма на набичвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. набичвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

набичвах е производна форма на набичвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).