набичвал съм

Речник на българския език

1. набичвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набичвал съм е производна форма на набичвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набичвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набичвал съм е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. набичвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набичвал съм е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).