набичвал е

Речник на българския език

1. набичвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичвал е е производна форма на набичвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набичвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичвал е е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набичвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичвал е е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).