набичвало си

Речник на българския език

1. набичвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набичвало си е производна форма на набичвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. набичвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набичвало си е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. набичвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

набичвало си е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).