набичвало

Речник на българския език

1. набичвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набичвало е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набичвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набичвало е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набичвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набичвало е производна форма на набичвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набичвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набичвало е производна форма на набичвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).