набичвали

Речник на българския език

1. набичвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набичвали е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набичвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набичвали е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. набичвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набичвали е производна форма на набичвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. набичвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набичвали е производна форма на набичвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).