набичвала

Речник на българския език

1. набичвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичвала е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набичвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичвала е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набичвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набичвала е производна форма на набичвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набичвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набичвала е производна форма на набичвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).