набичвал

Речник на българския език

1. набичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичвал е производна форма на набичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичвал е производна форма на набичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

набичвал е производна форма на набичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набичвал е производна форма на набичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).