набичва

Речник на българския език

1. набичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набичва е производна форма на набичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набичва е производна форма на набичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набичва е производна форма на набичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).