набирал си

Речник на българския език

1. набирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набирал си е производна форма на набирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набирал си е производна форма на набирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. набирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набирал си е производна форма на набирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).