набира

Речник на българския език

1. набира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набира е производна форма на набирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набира е производна форма на набирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набира е производна форма на набирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).