набива

Речник на българския език

1. набива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набива е производна форма на набивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набива е производна форма на набивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набива е производна форма на набивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).