набеснеел

Речник на българския език

1. набеснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набеснеел е производна форма на набеснея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набеснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набеснеел е производна форма на набеснея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).