наберяло

Речник на българския език

1. наберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наберяло е производна форма на набера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наберяло е производна форма на набера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).